Лекси се сгуши в мен. Нищо не казах повече, защото думите биха били излишни. Подпрях главата си на нейната и въздъхнах:
-Ох, имам чувството, че ще заспя. Толкова ми е приятно с теб... - извадих мобилния си и звъннах на Джеръми. Бях кратък и ясен:
-Ако до 15 минути не си в леглото, ще те прикова за него с магия. Само така няма да правиш щуротии. - казах аз и затворих.
Беше почти полунощ. Много ми се спеше, но не исках да се отделям от Лекси. От толкова време не я бях виждал.
-Спи ли ти се, защото на мен - много. - казах аз и бързо допълних:
-Искаш ли да се видим утре пак? Или да пренощувам у вас и да се чудим какво да обясним на малкия Даниел?