Реката на сънищата

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

Най-сетне... Най-сетне малко тишина и спокойствие. Имах чувството, че това беше най-великолепното място, за да се отдам на спомените си за нея. Момичето, с което ми бе забранено да се срещам и което не бях виждал дълго, дълго време. Спомнях си всичко, до най-малката подробност, когато телефонът не звънна. Това, което чух ме ядоса много и без да се усетя, запратих телефона си във водата. Добре, че носех друг.
Свих се на хладния пясък и се отдадох на спомени за момичето, което покровителствах. Никога нямаше да я забравя. Лекси... Къде е сега, дали ме търси? Дали е разбрала за тайната ми? Какво се е случило с нея?
Бях потънал в транс и виждах старите картини пред очите си, когато един шум ме изтръгна от него. Обърнах главата си към първоизточника на шума и съзрях една неясна женска фигура. Опитах се да я фокусирам и различа, но не ми се отдаде.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Дългият ден бе към краят си.. Вървях по малка пътечка забравила за всичко и всички..Вече се бях погрижила Даниел да е в леглото си и да сънува невероятните си детски сънища..
Времето бе приемливо.. Задушно и от време на време прохладно заради чистият и спокоен летен бриз.. Ходех о часове.. Бях започвала да се отчайвам.. Не можех да намеря това, което търся, а именно малко, тихо и спокойно местенце в което да се отдам на спомени.. Не мислех много за Него вече повече от година.. Беше по-добре за мен, за психическото и физическото ми здраве.. беше по-добре и за Дани..
Стигнах някаква река.. Единственото, което можех да видя е нечий силует и нищо повече.. Повдигнах леко рамене и дръпнах от цигарата, която бях запалила преди няма и една минута.. Малката искра пресветна в наситеночервен цвят.. Издишах уморено и се приближих бавно, но сигурно.. Вече успявах да фокусирам непознатият.. Имаше тъмна гъста коса и мускулесто тяло.. Напомняше ми на някого..
- Здравей.. - казах тихо без да поглеждам мъжът отново..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Не мисля, че цигарата е най-удачния начин да разпуснеш Лекси. - казах самоуверено, защото вещерските ми умения ми позволяваха да виждам някои неща и без да имам очен контакт с тях.
-Не ме ли помниш? Аз съм "мъртвеца" от миналото ти. - казах аз и се обърнах към момичето. Не си ли спомняш този, който те покровителстваше? - попитах аз и станах от мястото си. Както и предположих, телефонът отново иззвъня.
-Съжалявам, само минутка. - извиних се на момичето, което жадувах да открия и вдигнах. От другата страна на линията се разнесе все така познатият ми глас със все същата молба.
-Не, Джеръми. Казах ти, вече - Дръж ме на страна от сделките и начинанията си и се постарай да не се забъркваш в проблеми, които може да застрашат живота ти. И най-важното: След малко се прибирам у дома и ако разбера, че си направил нещо... - оставих изречението недовършено и се обърнах към момичето и казах:
-Лекс, аз съм Джейсън... Този, който те покровителстваше, докато леля ти и чичо ти не ни хванаха и разделиха, опитвайки се да те убедят, че съм мъртъв. - казах аз и плахо се приближих към момичето.
-Знам, че може да не ме помниш, мина доста време и обстоятелствата са други. Може да си ме забравила, но аз все още те помня. Е, не точно така, защото си се променила в добра насока, но все пак те помня. Не помня само колко години минаха откакто се разделихме и дали все още изпитваш това към мен, което и преди...Преди да ни разделят? - попитах несигурно и скъсих разстоянието между мен и момичето с още една крачка. Извадих един лист, на който имаше мой портрет, нарисуван от Лекси.
-Помниш ли го? Помниш ли това? Ти го нарисува и ми го подари. Точно тогава си обещахме да не се забравяме един друг и да го пазя, за да може ако те срещна някой ден, който май е днес - да ти докажа кой съм, за да не ме помислиш за някой манияк, който се опитва да ти докаже, че сте си имали вземане-даване преди години. - казах аз и зареях поглед в нищото.
-Сериозно, хвърли цигарата, защото може да се влошиш още повече. - казах аз без да откъсвам очи от пълната луна, която с пълна сила грееше на небето.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Непознатият започна да говори.. Очевидно ме познаваше.. Погледнах го по-от близко..Наложи се да присвия очи и въпреки това го познах.. Очите ми се наляха със сълзи.. Беше трудно да се повярва, че това е той..Не можех да проумея какво се бе случило, защо ми говореше така сякаш ме е притежавал.. Сякаш някога бих го забравила.. Знаеше, че все още го обичам, личеше си по погледа ми, но той продължи да говори докато телефонът му не иззвъня.. Той проведе кратък, но заплашителен разговор.. Говореше с някой, но не разбрах с кой.. Може би имаше семейство или знам ли.. Приятелка или приятел..
Стоях безмълвно.. Ръцете ми започнаха да треперят.. Сърцето ми започна да бие по-ускорено.. Имах чувството, че ще се пръсне от напрежение.. Думите му бяха остри и все пак настоятелни.. Показа ми портрета си.. Помнех деня в който го направих.. Беше в моята стая, когато дори не мислехме за глупости като секс..
- Аз.. Аз.. - успях да промълвя само.. Една сълза се отрони от окото ми съвсем непринудено, спонтанно.. Преглътнах шумно и инстинктивно по негова заповед хвърлих цигарата на земята.. Протегнах немощно ръката си и го докоснах.. Той си нямаше и на идея колко копнеех отново да видя, че е жив и нищо повече..
- Джей.. Ти.. Ти си жив.. - прошепнах едва доловимо.. Нежно докоснах лицето му..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Да. Жив съм... И те търсех. Копнеех да те видя. - почти изшептях и прокарах ръка по лицето й. Бях толкова внимателен, сякаш докосвах порцелан, който всеки миг може да се счупи.
-Лекси... - не довърших. Прегърнах момичето и подпрях глава на рамото й. Допирът бе толкова прекрасен и уникален... Толкова желан и търсен.
-Моля те, не плачи. Знам, че мина доста време, но все пак... Нека отидем някъде и да ми разкажеш как си сега? Какво се е променило? Защото при мен нищо не е различно. Освен това, че брат ми все ме забърква в някакви нелепи ситуации, но както и да е. Знаеш ли колко много ми липсваше? - попитах аз и отделяйки се от момичето, продължих:
-Моля те, обещай ми, че ще зарежеш цигарите. Тази гадост само ти вреди. - казах аз и продължих да гледам момичето в очите и да го милвам по лицето.
Очите, налели се със сълзи ме размекнаха и ми напомниха за онова невинно момиче от преди години.
-О...Обичаш ли ме все още, защото аз...аз те обичам и не съм спирал да те обичам... Искам да знам и това. Още ли гори в сърцето ти онова чувство отпреди намесата на роднините ти? - плахо попитах аз и прокарах ръка по косата й.
-А и трябва да ти кажа нещо за себе си, защото преди нямах смелост, но трябва да сме някъде на уединено място, защото не искам неподходящите уши да чуят тайната ми, защото може да всее малко смут в града. - казах аз и искрено се засмях за пръв път от толкова време.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Той обви топлите си ръце около мен.. Още не можех да повярвам, че е тук.. Че ме прегръща и продължава да ме обича.. Впих пръсти в гърбът му и нямах никакво намерение да го пускам.. Топлите сълзи пареха бузките ми.. Не знаех как ще обясня на Дани, не знаех как ще кажа на самият Джейсън за него.. Точно сега обаче не исках да мисля за това.. Бях попаднала на толкова нереално място.. Имах чувството, че сънувам, само където чувствата и всичко бяха по-силни и разцепваха недоверието ми в реалността..
- Има.. Има нещо, което трябва да ти кажа, но не сега.. Ще ти го покажа с течение на времето.. - изхлипах тихо и бавно прокарах ръка по лицето си, за да премахна сълзите.. Усмихнах се леко, едва доловимо, но знаех, че той ме вижда.. Усещах го.. Преглътнах шумно и хванах ръката му, която бе на лицето ми преди миг..
- Винаги, винаги съм те обичала.. Ти остави нещо след себе си, не можех да го забравя.. - обясних и се усмихнах при спомена от преди няколко часа за малкият ни син..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Не знам какво искаш да кажеш, но ти имам пълно доверие. - казах аз и продължих:
-Това, което ще ти покажа сега, може малко да те шокира, но все пак искам да ти го покажа. - казах аз и замахнах с ръка към водата. Издигнах известно количество вода и го пуснах отново.
-Аз...Аз... Ами аз съм вещер и мога някои неща, които другите не могат, затова се крих досега и не спирах да те търся. Моля те, не бягай от мен сякаш съм изрод. - казах умолително и поех ръцете на момичето в шепите си.
-Това, което искаш да ми покажеш, напълно ти вярвам и с нетърпение очаквам да го видя... А и сега искаш ли да отидем у нас, или предпочиташ да останем навън. Все пак малко захладнява вече, а не искам да настинеш заради мен. - казах окуражително и намигнах на Лекси.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Кимнах търпеливо и изчаках да ми покаже това, което иска.. Не знаех какво е, но честно казано не ме и интересуваше.. Беше тук и това бе важното.. Не можеше да отвлече вниманието ми с нищо важно.. Огледах се, за да не види някой.. Той каза, че не би трябвало да се разбира понеже няма да му дойде добре.. Той замахна с ръка, а водата се надигна .. Очите ми се разшириха.. Устните ми се разтвориха в леко , но сигурно учудване.. Не можех да повярвам на очите си..
- Какво по дяволите.. - не довърших изречението си.. Погледнах го объркано, а той най-спокойно ми обясни, че е вещер.. С,мръщих се.. не можех да повярвам, че тези глупости съществуваха.. Това, което не можех да проумея обаче беше дали се предава по наследство.. Не исках Даниел да е такъв.. Не знаех как щеше да го приеме и видимо се притеснявах.. Не избягах от Джей.. не бях способна на това, но не можех да разбера защо е крил от мен..
- Защо не си ми казал ? - попитах укорително и взех цигарата от земята.. По изчистих филтъра и дръпнах от нея .. Успокояваше ме.. В такива ситуации имах нужда от този вреден навик

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Мисля, че те помолих за цигарите. - казах аз и замахнах.След това ми движение, цигарата изхвърча от ръцете и като видях укорителния й поглед, казах:
-Знам, че нямам правото, но не искам да се самоубиваш. - казах аз и бързо допълних:
-Впрочем, вещерството се предава по наследство, но не е толкова силно, защото с времето връзката е изтъняла и способностите не са много балансирани, но с малко упражнения, всичко може да се изглади. - казах аз и се засмях. Замахнах с ръка и на раменете на Лекси се появи яке:
-Това трябва да те стопли, а междувременно, реши ли къде искаш да отидем? - попитах плахо аз и поех ръцете й в шепите си.
-Трепериш... - заключих аз и допълних:
-Да тръгваме.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Намръщих се когато махна цигарата от ръцете ми.. Укорителния поглед отново се лепна върху лицето ми .. Той обясни защо го е направил.. Завъртях очи.. Не бях същото момиче, което поменеше.. Бях по-различна в лошият смисъл.. Не бях същото наивно хлапе като преди..
- Няма да се самоубия и ти го знае.. Правила съм и по-лоши неща, но да не говорим затова.. - обясних и леко повдигнах рамене.. Разтърках ръцете си с шепи, за да се стопля.. Тялото ми леко започваше да трепери от невероятният обрат на природата.. Още преди да се усетя бях обгърната с нечие яке появило се от нищото.. Погледнах го и се усмихнах леко.. Не беше много разумно да ходим вкъщи.. Дани щеше да се събуди, а не исках това да става точно сега.. Отне ми много време да го преспя..
- Щом се предава по наследство трябва да знаеш нещо.. - казах тихо и погледнах невероятните му сини очи.. - Така.. Не знам как ще го приемеш, но онази вечер остави нещо след себе си.. Остави един човек, дете.. Казва се Даниел.. Той.. Той ти е син.. - казах накрая и само за секунда отклоних поглед от очите му..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Това е...това е супер... - почти извиках аз и направих няколко задни салта. Наистина се зарадвах, но осъзнах колко несериозно се държа и казах:
-Ъм, той...такова...Знае ли за мен? - попитах несигурно и отново прегърнах момичето. Пак, както преди малко подпрях глава на рамото й и спрях да говоря. В този миг, думите бяха излишни и неуместни. Последното, което казах или по-точно изшептях, бе:
-Обичам те и винаги съм те обичал, но не очаквах да ме зарадваш с подобна новина. - казах аз и прокарах нежно пръсти по кадифено меките коси на Лекси.
Нощта беше прекрасна, а след това съобщение, ми се искаше да се разтанцувам. Наистина, този обрат подреди живота ми, но точно тогава се сетих за брат си Джеръми.
При мисълта малко потреперих, но бързо се съвзех.
-Сега какво? Вие с Даниел може да се пренесете у нас. Къщата е достатъчно голяма, за да се съберем аз, ти, сина ми - харесва ми как звучи и брат ми... "Освен ако не се замеси в някоя история с фатален край"... - помислих си наум и се усмихнах.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Засмях се тихо.. очаквах съвсем друга реакция, а той се държеше по най-детинския начин по който бе възможно.. Бях доволна от реакцията му.. Нямаше да ме обвинява, нямаше да се чуди как да избяга.. Беше очарован и възхитен.. Радваше се така сякаш не беше шок за него.. Дойде и ме прегърна наговори ми хубави неща, неща за които не бях подозирала, че ще каже.. Прехапах леко долната си устна и погалих лицето му докато той прокарваше ръка по косата ми..
- Той не знае за теб.. Никога не е питал за татко или каквото и да било от мъжки пол.. Сякаш знаеше, че те няма.. - обясних тихо и бръкнах джоба на дънките си, за да извадя портмонето си .. Разтворих го и му показах снимка..Погледнах го предпазливо с лека усмивка .. Исках да го види.. Малкото ми момче..
- Това е Дани.. - обясних..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Е, в такъв случай нямам търпение да се срещна с Даниел. Но, няма да водя Джеръми с мен. Импулсивен е и може да изтърси някоя глупост, която да разстрои детето. - казах аз и се усмихнах.
-Но да не мислим сега за това. Когато му дойде времето - тогава. - казах жизнерадостно и прегърнах Лекси.
-Няма значение. Важното е, че се намерихме... Най-важното сега, мен ако питаш? - казах аз и отново прокарах ръка по лицето на Лекси.
-Липсваше ми. - изшептях едва доловимо, но бях сигурен, че ме е чула.
Обвих ръце около талията й и се приближих до ухото й:
-А той... Даниел... Как ще приеме новината за мен? За това, че съм му баща. Или трябва да го разбере с течение на времето? - попитах жизнерадостно и бавно прокарах ръка по косата й.
-Обичам те. Обичам те... - зашептях аз и още преди да получа отговор, целунах Лекси.
Целувката бе продължителна и спираща дъха, затова се отделих с голямо нежелани, все пак ми трябваше кислород, за да дишам.
-Най-сетне...Най-сетне сме отново заедно. - изшептях едва доловимо, но отново бях сиурен, че ме чува.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Усмихнах се леко.. Естествено, че Дани щеше да го хареса и да го обикне толкова бързо колкото и аз.. Предполагаше се, че и той ще наследи "магията" от баща си.. Предполагаше се това да ги сближи малко или много.. Свих устни и се усмихнах леко едва доловимо слушайки го мълчаливо как ми говори все по-хубави и хубави неща.. Имах чувството, че сънувам, въпреки че от известно време стоях в обятията му ..
- Той ще те хареса.. - убедих го шепнейки също като него.. Инстинктивно се сгуших по-плътно в обятията му. Тогава обаче се случи нещо не очаквано и чисто , вълнуващо и невероятно.. Нежна, спираща дъха целувка.. Беше невероятно.. Дъхът ми секна, но беше толкова трудно да се отделя от единственото нещо, което ми напомняше за реалността.. Очите ми отново се насълзиха, но се опитах да не пролея нито една сълза.. Нежно допрях устни до врата му и го погледнах..
- Липсваше ми, много.. Дните без теб бяха.. Бяха като някакво наказание, дори и с Даниел до мен.. - обясних тихичко..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Наказанието изтече... Ето ме. Тук съм вече. Обещавам, може да не съм супер таткото, който се очаква да бъда, но ще се постарая. - започнах да шептя. - Това бе края на агонията, която ни давеше толкова време. - изшептях аз, притискайки я в обятията си, без да й причинявам болка.
-Сигурен съм, че с малкия Дани ще си намерим общи приказки или пък уроци за овладяването на магията. - казах аз и подпрях глава на рамото й.
-Тази вечер... Няма никога да я забравя... Никога... - започнах да шептя отново, защото вълнението ме задушаваше от вътре.
-Ще те обичам винаги, без значение какви новини ще ми сервираш. - казах и отново я целунах, като вложих цялата си обич, която изпитвах към нея в целувката.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Подсмихнах се леко самодоволно.. Очакваше се именно той да се справи с малкия ми и инатлив син.. Не одобрявах това с магията кой знае колко и все пак беше неизбежно.. Или трябваше да се примиря или да се махна от него и никога да не разказвам на Даниел.. Това определено нямаше как да се случи.. Обичах го твърде много, за да направя каквото и да било срещу него.. Беше трудно да си помисля, че ще се разделим отново..
- Ще намерите общ език.. Прилича на теб по характер и съвсем малко на мен.. Наследил е инатливото ми държание и нищо повече.. От там нататък е твое малко и идеално копие.. - подсмихнах се и внимателно се насладих на поредната изпепеляваща целувка.. Имах чувството, че ни е за последно, че няма да се видим и какво ли още не.. Поклатих леко глава и прокарах ръката си по тялото му, исках да усетя, че е истински, че е тук и не сънувам..
- Знаеш, че не бях подготвена за Дани.. не знаех дори, че ще те видя.. - подсмихнах се и въздъхнах тихо.. - Предполагам знаеш, че и аз те обичам.. Повече от собствения си живот.. - прошепнах и отклоних поглед от него.. Вече ми беше трудно да признавам чувствата си..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Знам го. На 100% съм сигурен в това. - заговорих отново и след тежката въздишка продължих.
-Дано успея с характера на Дани, макар че съумявам да се справям с брат си, а той е магаре на мост и винаги ме набърква и мен, което много ме ядосва понякога, но нямам избор.
-Предлагам да не избързваме да казваме на Дани, че съм му баща. Може да не го понесе или по-лошо... Може да ме намрази. - казах някак виновно и плахо и допълних:
-Мислиш ли?... Мислиш ли, че ще съм добър баща?.. Смяташ ли, че ще мога да се впиша в профила на добрия баща, защото аз не съм много сигурен. Изпитвам вина, че не се свързах с вас толкова години и... - оставих изречението недовършено. Просто не можах да немеря точните думи.
-Съжалявам аз... Нещо ми стана. Просто несигурността и страха временно ме обладаха. Всичко е наред.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Засмях се тихо.. Беше сладък опитвайки се да разбере бъдещето.. Дани беше само на четири и не бе толкова умен колкото голямо дете, което все пак може да осъзнае, че баща му го няма.. Просто щях да го излъжа или знам ли да измисля някаква приемлива история, за да не нарани Джей по някакъв начин..
- Не се притеснявай.. Всичко е наред.. Ще си прекрасен баща.. Все пак никой не е идеален.. - усмихнах се леко и нежно погалих лицето му опитвайки се да го успокоя.. Не беше в новият ми стил да се държа толкова любезно и все пак имах ли избор ? Дажейсън бе мъжът когото обичах с цялото си сърце през всеки един ден от тези четири години в които бяхме разделени.. Опитвах се да забравя името му и все пак беше някак невъзможно..
- Джей.. Знам какво ти е било.. Знам, че си бил объркан и че не си бил до нас през тези четири години, но имахме ли избор ? Щяха да ни убият ако просто не изпълнехме заповедта и съм убедена, че щяха да го направят без да им мигне окото.. - казах тихо все още успокоявайки го.. Знаех, че ще е перфектният баща.. Имаше добро сърце и това бе най-важното.. Щеше да се справи много по-добре от мен..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Вярвам ти. - казах аз и се усмихнах. - Благодаря за разбирането и за всичко. Пък и не се съмнявам, че биха ни убили и двамата. Вече вярвам, че с Даниел ще се спогодим...Все някак - заключих горд от себе си и се засмях. Хванах Лекси за ръка и я поведох към една близка пейка. Настанихме се на нея и я прегърнах:
-Още ли ти е студено? - попитах аз и се усмихнах добродушно. Но всичко пак бе прекъснато от мобилния:
-Ох, съжалявам... Брат ми. - вдигнах слушалката и неспокойно засушах какво ще ми каже Джеръми.
-Ти, какво?!? Как можа?!? Не докосвай нищо и не говори, изобщо не мърдай! Не знам какво съм сгафил в миналия си живот, та в сегашния да се появиш ти. Всъщност, знам как ще оправиш нещата - Отиди в стаята ми и без да пипаш нищо друго, вземи листа със заклинанието от шкафа ми и го прочети. Все пак имаш някакви сили, нали? - казах аз и му затворих.
Обърнах се към Лекси и казах:
-Съжалявам, просто брат ми ме изкарва извън релси... - извиних се набързо и попитах Лекси:
-Обмисли ли предложението с Дани да заживеете в дома ми?

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

С Джейсън тръгнахме към близката пейка докато той ми обясняваше колко е сигурен в безчувствеността на роднините ми.. Поне за това бяхме на едно мнение.. Бях наясно, че и аз бях наследила все нещичко.. Може би именно затова се държах толкова ледено към всички веднага щом Дани се роди.. Още преди да съм се съгласила с него дори с кимане телефонът му отново иззвъня.. Въздъхнах нацупено.. Помнех Джеръми като добродушно хлапе.. Нямах си и на идея, че в момента се забърква в такива бъркотии.. Джех отново проведе леденият и раздразнителен разговор както преди.. Заплашителната нотка обаче я нямаше.. Беше по-спокоен, някак отегчен от случващото се.. Явно не му бе за пръв път..
- Ами, да.. - казах накрая в отговор на последният му въпрос.. - Обмислих го добре и не го намирам за лоша идея, но.. - винаги имаше едно "но", което объркваше плановете на всички.. - Ще трябва да се занимаваме с ремонт на къщата, за да му направим нужната детска стая.. Знам, че не е редно да оставиш брат си, така че защо не се преместите при мен.. Апартаментът не е голям, но ще се съберем.. няма да има проблем като се има в предвид, че аз рядко се навъртам там.. - усмихнах се леко..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Може. Добре е брат ми да ми е под око, за да му оправям кашите. - казах аз и се засмях. - Добра идея е, да се нанесем, докато правят ремонт в къщата. - казах аз и се усмихнах.
-Много бих се радвал да се съберем всички, но не знам как ще изтърпиш брат ми и неговите глупости. А и да бъдем честни, той не е много благонадежден и може да навреди на малкия. - ето, че бащинския ми инстинкт се пробуди в мен и веднага ме предупреди да държа Джеръми настрана от тях.
Вече бях свикнал с глупостите му, но колкото повече растеше, толкова по-големи каши забъркваше и все ми се налагаше да го спасявам, което понякога наистина си беше отегчително.
-Съжалявам... Не искам да мислиш, че се самопоканваме. Мога да изпратя Джеръми в хотел или нещо от този род. - заключих доволно и се засмях.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Усмихнах се и поклатих главата си съвсем леко.. Естествено, че не можех и да си помисля такава глупост.. Проблемът бе, че не исках да се местя.. Бях се устроила в малкото апартаментче и смеех да твърдя, че имаше достатъчно място за всички ни.. С лекота можеха да се поберат четири човека та дори и пет.. Диванът в хола също бе удобно място за сън..
- Знаеш, че никога няма да си помисля тази нелепа глупост.. Знам, че предпочиташ да живееш в голямата си къща, но аз вече свикнах с нищожното си апартаментче.. Смятам, че и на Джеръми ще му допадне особено като вдигнем някое и друго купонче.. - изкикотих се тихо като малко дете.. Беше забавно да имаш тийнейджър в къщата като се изключи че и ти самият си такъв..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Да... Това е в стила на Джеръми... И съм напълно съгласен с това да дойдем у вас. Голямата къща не струва нищо, ако няма никой, а ако се налага, аз ще спя на дивана. - казах аз и се засмях. Усмихнах се широко и продължих:
-Благодаря за всичко. Наистина. Обичам те. Невероятна си. - казах аз и поех ръцете й в шепите си и отново заговорих:
-Това, че ме приемаш в апартамента си, след толкова години е направо невероятно. - казах аз въодушевено и прегърнах Лекси.
-Лекс, обичам те. Ти си фантастична. Но Джеръми.... - Е, ще го помоля да се държи що-годе нормално. - уверих момичето.
-Но не знам до каква степен Джеръми ще се справи с поведението си. - казах неуверено и се засмях леко.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Поклатих леко глава все още кикотейки се.. Джеръми беше най-малкият ми проблем.. Знаех как да усмиря хлапе като него.. Нали и аз бях същата преди години.. Не беше толкова трудно да ме усмири човек.. налагаше се малко по-суров тон и всичко се нареждаше на мястото си..
- Не се притеснявай за хлапето.. С него ще се оправя.. - усмихнах се и нежно целунах вратът му.. Обичах да вкусвам от ароматът му.. Беше толкова жив и сладникав.. Нежно погалих лицето му се усмихнах.. Не знаех, че съм чак толкова невероятна.. Просто обичах, което бе трудно за вярване, но това си беше той.. Как да не го обикне човек ?
- Ти си страхотният.. Не мога да повярвам, че ме позна и че все пак си ме потърсил.. - усмихнах се нежно и се сгуших в него.. Можех да у повтарям цяла вечер че го обичам, но нямаше да има много голям смисъл.. Той го знаеше отлично..
- Обичам те.. - прошепнах тихо.. Нямаше смисъл от повече думи..