Апартамента на семейство Суон и Блек

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Кухнята :

Апартамента на семейство Суон и Блек %D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F+%D0%BE%D1%82+%D0%9C%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F2

Хол :

Апартамента на семейство Суон и Блек Modern-Living-Room-Sofa

Банята :

Апартамента на семейство Суон и Блек Bathroom-furniture

Спалнята на Александра и Джейсън :
Апартамента на семейство Суон и Блек MAsculine-Stylish-Great-Bedroom

Детската стая на Даниел :
Апартамента на семейство Суон и Блек Kids-rooms-meaning-of-colors4

Спалнята на Джеръми :
Апартамента на семейство Суон и Блек Cool-Black-and-White-Boys-Teen-Room-Designs-by-Hulsta

Терасата:

Апартамента на семейство Суон и Блек Outdoor-decorating-ideas-Decks-and-terraces-ED0509_GreatId18-7

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

След броени мигове бяхме пред дома и Лекси ме въведе вътре. Свалих якето си и го окачих на закачалката. Тръгнах след Лекси по тъмния коридор и изшептях:
-Аз мога да остана и да спя на дивана. - целунах Лекси и се запътих към всекидневната. Отпуснах се немощно на дивана и потупах празното място до мен, канейки я да седне. След като се настани, бързо бръкнах в джоба си и включих телефона на безшумен режим, защото знаех, че рано или късно Джеръми ще звънне.
Не сгреших. Точно в момента, в който включих мобилния си на безшумен, Джеръми звънна. Вдигнах и още преди да е заговорил, му казах:
-Слушай ме внимателно, защото няма да повтарям пак. Идваш на адреса, който е на гърба на листчето по възможно най-бързия и тих начин. Внимавай, защото и при най-лекия шум, който издадеш, няма да се замисля и ще те превърна в плъх. - казах заплашително през зъби и затворих.
Обърнах се към Лекси и казах:
-Съжалявам, но знаеш какъв е. Винаги всява смут и на най-спокойното място. - обясних и се засмях тихо.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Съвсем скоро се озовахме пред апартаментът ми.. Вече беше нашият.. Беше странно колко бързо се развиват нещата, но нима можех да се боя от това при положение, че вече имах най-страшното тегло за една тийнейджърка - именно дете.. Отключих вратата и показах всекидневната на Дажей.. Той се настани на дивана, а не след дълго и аз бях до него.. Правеше нещо с телефонът си.. Вероятно спираше звука понеже се чу онази вибрираща мелодийка.. Въздъхнах тихо, когато мелодийката все пак се повтори.. Джеръми отново звънеше.. Сгуших се в Джейсън на малкото диванче и качих краката си горе.. Затворих уморено очи и зачаках хлапето да се появи..
- Тук определено не е спокойно.. - признах тихо и погледнах към съседната стая.. Там би трябвало да спи Даниел.. Обикновено се будеше рано сутрин и започваше да плаче или да мрънка за нещо.. Имах късмет, че това е единственият проблем който ми прави..
- По бързият начин ли ще дойде или по обичайният ? - попитах Джей и го погледнах в очите.. Още не можех да възприема това с магията, но не можех да избягам, не можех да си представя, че той е нещо такова..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Ще хване такси. - обясних аз набързо. - Не ми се ходи до Денвър, за да го прибирам. - казах тихо и след като целунах Лекси, се засмях.
-Трябва да му отнемат магията, за да не може да върши обичайните си глупости. - казах аз и замахнах с ръка към телевизора, който беше изключен. Както се очакваше, се включи и даваха някакви скучни анимацийки.
-О, толкова са скучни. Нека ги раздвижа малко. - казах аз и с едно замахване на ръката, станаха триизмерни и се затичаха из хола.
-Леле, това би се харесало на Даниел. Но - допълних сериозно - няма да бързам да му казвам какъв съм аз и какъв може да е той. - казах тихо и реших да оправя нещата. Замахнах с ръка и рисуваните човечета отидоха там, от където бяха дошли.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Кимнах.. Бях доволна, че Джеръми няма магия.. не знаех колко щур беше в действителност и въпреки това предпочитах да не разбирам.. надявах се да се държи добре.. Все пак не бях толкова лоша и страшна.. Насладих се на целувката и погледнах телевизора от който започнаха да изкачат всякакви човечета.. Смръщих вежди и погледнах Джей.. Знаех, че е по-лесно просто да стои и всичко да се случва около него, но определено не го одобрявах..
- Никакви магии тук.. - погледнах го и му размаха пръст пред лицето.. Миг по късно усмивката пропука смахнатото ми изражение.. Нежно целунах ръката му и огледах стаята за някоя и друга изненада.. Нямаше нищо, беше чисто .. Въздъхнах доволно..
- Няма да му казваш какво е.. Никога .. Не искам да страни от останалите хлапета, а в този период е още по-смахнато като се има на предвид, че е доста приказлив..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Ще внимавам около него. Обещавам. - казах аз и се облегнах назад. - Сериозно. Нищо няма да разбере. - допълних аз, виждайки погледът й. - Няма страшно ще се владея. - обещах аз и се загледах в телевизора. Замахнах с ръка и при мен се появиха купа пуканки и кола.
Погледът на Лекси ме прониза и аз казах:
-Какво, Даниел го няма наоколо. - казах аз с глуповато изражение и казах:
-Добре де. От тук нататък ще се въздържам. - обещах аз и отново целунах Лекси.
-След малко и Джеръми ще дойде. Да се надяваме да не обърка пак нещата. - изшептях тихо и продължих разсеяно да гледам екрана.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Той продължи с магиите, но веднага щом видеше погледа ми се спираше.. Беше като малко палаво дете.. Протегнах ръка и внимателно разроших косата му.. Не бях забелязала, че е пораснала от последният път когато го видях.. ухилих се и нежно целунах устните му..
На вратата се иззвъня.. Отдръпнах се от Джей и отегчено се изправих.. Явно хлапето наистина не разбираше от дума.. Пъргаво изтичах преди да е звъннал още веднъж.. Отворих вратата видях Висок мъж, не много по-висок от мени все пак висок
- Ти сигурно си Джеръми.. Влизай.. Аз съм Александра.. - представих се и го поведох при чакащият ни Джейсън.. Усмихнах се приблизително любезно.. настаних се на топло в обятията на тъмнокосият и притворих очи.. Бях уморена.. Беше никое време.. Не трябваше да вика хлапето сега.. Може би утре щях да имам време за разправиите, които определено ме очакваха.. От съседната стая се чу приглушено тупване.. Уплашено скочих от дивана и се затичах към стаята на Даниел.. Когато влязох го видях на земята.. Изражението му бе сънено и объркано.. Прегърнах го и нежно целунах главичката му..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Сядай и млъквай! Утре ще ти обясня всичко. - казах ядосано и се обърнах към Лекси:
-Всичко наред ли е? - попитах разтревожен и прегърнах момичето:
-Стаята на Джеръми готова ли е? - изшептях аз и хвърлих поглед към брат си, който прещракваше каналите, ядеше от пуканките ми и пиеше от безалкохолното ми, а за капак - Беше си качил краката на масичката.
-Долу краката Джер! - сопнах му се през зъби и грабнах дистанционното от ръцете му:
-О, по дяволите! Ето нещо подходящо за теб! - казах тихо и му пуснах едно детско предаване, където тъкмо брояха.
-Така ще се научиш да броиш и ще пресметнеш колко пъти съм оправял кашите ти. - казах му аз и тихичко се засмях.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Дани ме погледна и целуна бузката ми.. Протегна ръчички към леглото без дори да казва нищичко.. Поставих го и нежно го завих с топлото одеялце.. Погалих главичката ми и се усмихнах.. Той започваше да се унася бързо, сякаш само е чакал да го оставя наново в легълцето..
- Лека нощ, миличък.. - прошепнах едва доловимо и излязох от стаята.. Върнах се при Джеръми и Джейсън.. Както и очаквах се караха.. Погледнах ги предупредително и подадох дистанционното на Джеръми който определено се канеше да изкоментира държанието на по-големият си брат..
- Гледай каквото искаш и просто не викай.. Ти, също.. - казах през зъби и пъргаво се изнизах към кухнята, за да взема нещо за пиене.. Когато се върнах и двамата мълчаха, което ме учуди.. Усмихнах се и им подадох по едно пише бира.. Отворих своята и допрях бутилката в тази на Джер, а след това и Джей.. Подсмихнах се леко и отпих.. Горчивата течност навлезе в тялото ми съвсем очаквано.. Миризмата ме заля напълно.. Усмихнах се доволно и кръстосах крака допирайки се в Джейсън..
- Ако още веднъж го събудите.. - погледнах ги.. - ще съжалявате.. - ухилих се..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Съжалявам, но бия безалкохолно. - казах аз и след тези ми думи, в ръката ми се появи бутилка кола.
-Та, Джеръми, колко дълго ще останеш? Час, два? Повече? - заядох се и разроших Джеръми, който леко промърмори и тихо се засмя. Станах от дивана, целунах Лекси и казах:
-Мисля да отида до Финикс за пица, а после до Франция за кроасани. Някой да иска нещо попитах шепнешком и се подготвих за "пътуване", когато Джеръми се намуси. Обърнах се, седнах на мястото си и казах:
-Добре де. Оставам.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Погледнах Джейсън бясно.. Предупредих го за магиите, и определено не обичах командите ми да не се изпълняват.. Така и не успях да му кажа, че съм се променила и не бях никак чувствена.. Това, че около него се размеквах за известно време не означаваше, че просто ще търпя да ми размахва всякакви предмети из къщата..
- Предупредих те за магиите, Джей.. Май с хлапето ще се разберем по-добре.. - подсмихнах се и се преместих до Джеръми.. Определено с него щях да се спогодя след като нямаше право да прави магии или каквото и да е там.. Беше доста дразнещо като се има в предвид, че аз все още се въздържах да не пуша, а той все пак продължаваше с магиите си..
- Да речем, че не знам за теб.. просто си дръж излишната магия далеч от мен .. - измънках нежно.. Не можех да се държа грубо с него.. Не и сега..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Добре. - казах тихичко и целунах Лекси. - Мисля, че е твърде късно. Хайде да си лягаме. - изшептях тихо в ухото на момичето и повдигайки го от дивна, се обърнах към Джеръми:
-Остани до когато искаш. Само не вдигай много шум, защото не сме единствените тук. - предупредих малкото си братче и заедно с Лекси се отправихме, тихо-мълком, към стаята си.
Макар и апартамента да беше малък, беше уютен. Нямах намерение да се връщам в голямата къща. Не и сам с Джеръми.
След броени мигове бяхме в стаята и аз, изнемощял, си легнах и потупах празното място до мен, канейки Лекси да дойде:
-Знаеш ли колко много ми липсваше? - изшептях тихо и нежно целунах момичето.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

След кратко, но приятно време отделено на хлапето и Джей стана време да поспим.. Позволихме на Джеръми да гледа телевизия до когато си пожелае.. Предполагаше се, че само така ще мълчи.. Каквото и да беше казал моят Джей за него, аз знаех, че е добро хлапе.. Не чак толкова, че да му поверя нещо ценно, но беше изпълнителен когато се налагаше..
Влязохме в спалнята... Джей побърза и се просна на леглото уморено.. Покани ме, но аз просто поклатих глава..
- Не.. Ще си взема един бърз душ и ще дойда.. - прошепнах и отвърнах на целувката му.. Погалих лицето му и излязох от стаята ..
Гледах водата в продължение на няколко секунди.. Без да се фокусирам или каквото и да било.. Мислите ми бяха другаде.. Може би в странният и непосредствен начин чрез който отново се срещнах с Джей или факта, че всичко се разви твърде бързо и вече живеем заедно.. Нямах против.. Обичах го и бях убедена в това..
Няколко капки вода попаднали на неподходящото място в неподходящият момент ме разсееха от всякакви мисли.. Разклатих глава и свалих дрехите си.. Потопих се в топлата вода и затворих очи..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

Почувствах се самотен и реших да навестя Лекси. Почуках на вратата и след като отворих предпазливо, хвърлих тениската си на пода и бавно се приближих към ваната. Нежно погалих Лекси и след като притвори леко очи, нежно заговорих:
-Стана ми самотно и се чудех... - направих кучешка муцунка... - дали може да се присъединя към теб . - довърших мило и нежно целунах Лекси.
-Става ли? - попитах аз, окачайки онова си тъповато изражение, което винаги печелеше някой на моя страна.
Лениво отидох до прозореца и погледнах навън. Изведнъж заговорих:
-Мога да му вярвам, нали?... ...На Джеръми...?... Знам, че звучи нереално, особено от устата ми, но все пак идва миг в живота, когато трябва да кажеш "Хей, дай шанс на хлапето." - довърших разсеяно и се засмях, след като направих няколко крачки до ваната и казах на Лекси:
-Виж, оставям те. Но моля те, не се бави много. - казах аз усмихвайки се и понечих да изляза от банята.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Джейсън влезе в банята. Инстинктивно прикрих тялото си, но миг по късно се отпуснах. Погледнах го объркано и зачаках да проговори.. Както и очаквах искаше да се присъедини. Нямах нищо против, но изражението му бе замислено.. Беше въпрос на време да започне да говори. Изслушах го внимателно, въпреки че бях изморена.. Отново се тревожеше за Джеръми.. Усмихнах се леко и поех една дълбока глътка въздух..
- Виж, когато аз бях хлапе и забременях никой не вярваше, че ще се справя.. Не ми дадоха шанс и аз просто се махнах.. Аз самата не бях убедена, че ще постигна нещо, но.. - въздъхнах тихо и се усмихнах леко.. - Виж ме сега.. Детето ми расте здравословно и не е лишено от нищо.. За капак на цялата тази магия открих и теб. - прошепнах нежно и протегнах ръката си, за да хвана неговата, но беше прекалено далеч.. Изтощено я отпуснах обратно и се насилих да говоря.
- Остани при мен.. Една топла вана няма да ти се отрази зле.. - признах с лека усмивка..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Добре. - съгласих се аз и след като се съблякох, се пъхнах в топлата вода и прегърнах Лекси:
-Беше права. Наистина ми се отразява много, много добре. - казах и се отпуснах във водата и разсеяно загледах тавана.
-Радвам се, че те открих. - прошепнах аз и нежно целунах Лекси. - Само, че липсва нещо. - казах аз и намигайки й, заговорих:
-Съжалявам, че... обаче се налага да... - не довърших мисълта си и замахнах с ръка.
След това ми движение, светлината стана нежно и меко червена и се разнесе тиха музика, която галеше слуха ми и ме караше да се отпусна.
-Обичам те. - тихо изшептях, но бях сигурен, че Лекси ме е чула. Усмихнах се и скъсих разстоянието между нас с още няколко сантиметра. Заметнах косата й назад и я целунах.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Още преди да се усетя той се шмугна при мен. Прегърна ме и нежно и заговори отпускащо. Скъсяваше разстоянието между нас все повече и повече докато накрая не се извини за нещо.. Не разбрах какво има в предвид по-точно, но в последствие осъзнах какво е направил.. В стаята зазвуча тиха и приятна музика галеща слуха ми. Затворих леко очи и се отпуснах. Той ме целуна, а аз инстинктивно вплетох пръсти в косата му.. Едната ми ръка се плъзна по тялото му съвсем непринудено. Обичах да го докосвам, да знам, че е само мой..
- Простено ти е.. - измърморих задъхано и отново впих устни в неговите наслаждавайки се на всяко едно негово движение.. Беше невероятен и ми липсваше толкова много.. Беше трудно да си представя, че въобще съм успяла да живея без него..
- И аз те обичам - казах в заключение.

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-И аз те обичам. - изшептях тихо аз и я целунах отново. Не знам как изобщо бях оцелял без нея. Обаче това сега нямаше значение. Важното бе, че сега беше с мен и можех да се насладя на всеки един миг с нея.
Обаче всяко нещо си имаше своя край, както и този миг. От хола, където седеше Джеръми, се чу силен трясък и детски плач.
Скочих инстинктивно от ваната и с едно движение на ръката се преоблякох.
-Отиди при Даниел и заключете вратата! Не излизайте докато не ви кажа. - извиках аз и слязох по стълбите.
Както и очаквах - Някой от хората, с които се бе забъркал Джеръми, бяха дошли с ножове и си искаха "стоката".
Не усетих какво ми стана. Нещо в мен кипна и аз слязох по стълбите. Кимнах на Лекси и тя затвори вратата. Отидох зад гърбовете на "любезните" господа и тихо се прокашлях, за да привлека вниманието им:
-Хмм, ако не разкарате мръсните си ръце от брат ми, ще има последствия. - казах заплашително аз и повдигнах едната си вежда. Последва смях от тяхна страна и нямаше начин.
Още преди да се усетя, бях пуснал силите си в действие. Мистериозна светлина ме бе обгърнала и обладала изцяло. Сякаш не бях аз.
Гадините се уплашиха и се ометоха по най-бързия начин. Успокоих се и казах:
-Лекси, може да излезеш. А ти Джеръми - спокойно. Едва ли ще се върнат при теб отново. - казах аз и се засмях, разрошвайки косата му.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Целият прекрасен миг приключи само за броени секунди.. От детската стая се чу детски плач. Скочих от ваната заедно с Джей.. Затичах се към стаята на малкият без да обръщам внимание на огромните мъже в къщата ми.. Малкото ми ангелче се бе разстроило и това определено не ми се хареса. Чух странни звуци от съседната стая, но не се показах.. Притисках Дани до себе си и се опитвах да го успокоя. Странно бе как се бях сдобила с дрехи само и единствено по желание на Джей..
- Не плачи миличък, няма страшно. - шепнех нежно докато детето се извиваше в ръцете ми.. Тъкмо когато се успокои Джейсън ме накара да изляза. Държах Даниел в ръцете си. Може би той бе единственото нещо, което ме спираше да хвърлям предмети по тях и да крещя.. Погледнах Джеръми бясно.. Беше по-добре да стои на страна преди да го убия.
- Какво по дяволите стана ? Кои бяха тези и какво по дяволите направиха с вратата ми.. - процедих през зъби.. Ръцете ми се разтрепериха, а заедно с тях и Дани.. Огледах целият апартамент. Беше приблизително добре като изключим проклетата входна врата..
- Мамка му.. След като имаш шибаните си проблеми стой далеч от мен и синът ми и не води проклети гологлави мутри тук.. Какво по дяволите си мислите, че правите.. Все още искам да живея пълноценен живот до колкото е възможно.. - започнах да повишавам тон без дори да осъзнавам на кой от двамата говоря.. Погледа ми се стрелкаше ту към единият ту към другият.. - Дани, миличък.. Върви да си поиграеш, а аз ей сега ще дойда.. - прошепнах нежно и го пуснах на земята.. Той ми се усмихна с онази крива усмивчица, която обожавах и послушно отиде в стаята си. Взех кутията си с цигари от масичката и запалих една.. Изобщо не се интересувах от мнението на Джей за моят вреден навик.. Из стаята се понесе миризма на ванилия и шоколад.. Катраненият дим ме погълна из цяло успокоявайки малка част от съзнанието ми..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Спокойно, няма да се повтори пак. - казах аз и допълних:
-А да, за малко да забравя за вратата. - размахах ръка и тя се оправи. - Ще спрат да идват тук. - уверих и двамата и допълних:
-Обаче знаят адреса и няма да е никак спокойно да излизам и да ви оставям сами тук. Рисковано е. А не мога да изгоня Джер. - казах и нежно прегърнах Лекси. - Не мога. Все пак ми е брат... - За добро или за лошо - допълних и казах:
-Още утре си събирате багажа и идвате у дома с такси. Още преди да сте дошли, което е десет минути, стаята на Даниел ще е готова и обзаведена по негов вкус. - казах многозначително и седнах на дивана в очакване Лекси да се поуспокои.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Започнах да крача нервно около стаята и от време на време да им хвърлям многозначителни погледи.. Не исках от него да изгони брат си, исках просто да го усмири.. Защо по дяволите никой не разбираше проклетият ми майчински инстинкт.. Дръпнах още веднъж от цигарата и издишах все така нервно..
- Виж не искам да го гониш, не искам и да се местя в проклетата голяма къща.. Просто искам тези отрепки да не доближават Даниел.. - казах накрая и седнах на дивана, но не за дълго.. Минаха само няколко секунди преди отново да скоча нервно на крака и да започна да обикалям.. Погледнах Джеръми и спрях да крача.. Бях объркана, любопитна и много бясна.. Може би погледът му ми изглеждаше с неточно название като например : "Ще те убия, хлапе" , но не беше така.. Исках просто да знам всяка подробност за това в което се е забъркал..
- В какво си се забъркал, хлапе ? - попитах тихо, но думите ми бяха остри като бръснач.. От другата стая се чу детското гласче на Дани.. Инстинктивно се обърнах натам.. Играеше си с нещо понеже не чух нищо смислено от негова страна..
- Мамо идвай вече.. - изписка той и показа главичката си от вратата.. Направих му знак да почака още малко и отново погледнах Джеръми в очакване на отговор..

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

-Забъркал се е в някаква нарко-история, която ще приключи още сега. - казах аз и замахнах с ръка.
-Готово, няма да се появят повече. Няма да ви тормозят. Всичко свърши. Това беше. - уверих ги и казах на Лекси:
-Не карай Даниел да те чака. - казах аз и нежно я целунах. - Ако ме искате, може и аз да се присъединя по-късно.
Подадох дистанционното на Джер и му казах:
-Моля те, пусни си нещо и стой настрана от подобни глупости. - казах му тихо и отидох до вратата на стаята на Даниел. Открехнах я леко и подадох главата си.
-Търсите ли си другарче за игра? - попитах аз и направих кучешка муцунка?

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Както и предполагах Джей започна да говори от негово име.. Не беше особено добра идея като се има в предвид че бях ядосана, бясна, разярена..
- Джеръми ли се казваш ? Убедена съм, че и той може да говори.. - казах грубо и отново дръпнах от цигарата си.. Подхвърлих кутийката на хлапето и съжалих за думите си с извинителен поглед.. Той не беше виновен, че брат му се бе захванал с незаконни дейности.. Целунах бузката на Джей и погледнах към стаята на Дани.. Повдигнах рамене и се отпуснах на дивана.. Бях уморена, а сега щеше да се наложи да преспивам и малко момченце.. Нямаше да стана скоро, не и преди да приключа с вредният си навик.. Джейсън обаче се запъти към детската стая и започна да говори на малкият.. Погледнах телевизора и се загледах в глупавият филм, който Джеръми определено харесваше..
- Кой си ти ? - чух гласчето на Дани.. Усмихваше се.. Можех да го разбера, не беше трудно.. бях го отгледала..
- След малко идвам, Дани.. Поиграй си с чичкото.. - провикнах се.

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

Влязох в стаята и коленичих до Дани.
-Здравей! Ти сигурно си Дани? - попитах престорено и му подадох ръка, за да се здрависаме.
След като се здрависахме, попитах малкия:
-Ей, малчуган, миеш ли се вечер зад ушите? - попитах го с усмивка на лицето и с невидим жест извадих шоколад "от ухото" му.
-Заповядай! - казах аз и му подадох шоколада. Очевидно номера му хареса, защото видях онзи блясък в очите му.
Попитах го:
-На какво искаш да си играем? Или искаш една близалка? - попитах с все същата усмивка и "бръкнах" зад другото му ухо, от където извадих близалка.
-Заповядай! - казах на Даниел и му я подадох.
Доста дълго си играхме, когато накрая ми каза, че му се спи. Качих го на леглото, завих го и тръгнах да излизам, когато ме попита:
-Ще ми прочетеш ли приказка?
Сърцето ми се разтопи. Поех книжката от протегнатата детска ръка и зачетох.
След като Даниел заспа, го завих, целунах го по челото и излязох на пръсти.
-Заспа. - казах аз и се настаних на дивана, прегръщайки Лекси.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Стоях тихомълком сгушила се в една от червеникавите калъфки на дивана.. Очите ми започнаха да се затварят докато Джей играеше с малкият или поне се надявах да си играят.. Не исках и да си помислям какво можеха да правят, от сорта на "Уроци по магия".. Нямаше да съм очарована.. Погледнах Джеръми.. Беше запалил своята незаслужена цигара, но щях да се спогодя с него.. Беше по-лесно отколкото с Дани, който често се примиряваше с всичко..
- Взимаш ли наркотици ? - попитах простичко докато Джеръми превключваше каналите само за забавление.. Дори не се беше загледал..
- Не.. - каза рязко.. Или лъжеше или беше ужасен от идеята, че съм си го помислила, но не ми изглеждаше никак ужасен.. Не проговорих повече.. Джейсън се появи и ни съобщи, че Дани е заспал.. погледнах го учудено.. Беше толкова странно да го преспи толкова лесно..
- Как успя, ако мога да попитам ? - погледнах го подозрително.. не ми се искаше да е използвал магия, за да преспи синът си..

» Джейсън Блек
» Александра Суон