Александра Суон

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

1.Име: Александра Суон (Алекс, Сандра, Лекс, Лекси)

2.Години: 20

3.Раса: Човек

4.Дарба: ----

5.Външен вид: Лицето ми има фини и правилни черти - големи изразителни очи, обрамчени от гъсти мигли, перфектни вежди, прав нос, чувствени наситенорозови устни..Погледът ми е пленяващ , според Него по много странен начин - може би се дължи на леденосиния цвят на очите .. Кожата ми е нежна и бледа.. Нагледно толкова крехка, а в действителност толкова здрава и непроницаема..Гримът, който нося е едновременно деликатен и елегантен както стилът ми на обличане, според непознатите които ме оглеждат многозначително пристъпя л на улицата.. Той казваше, че косата ми е дълга, падаща като копринен водопад, в интересен, матов оттенък на кестенявото, а дали ще е права или на едри вълни решавам самата аз..

5.Характер: Раздразнителна, избухлива и много дива.. Това са трите думи които най-точно ме описват.. Въпреки, че съм човек който си пада по забавленията се държи студено с всички.. Нямате право да ме вините като се има в предвид всичко, което съм преживяла.. Има моменти когато съм в добро настроение - именно когато съм около Дани.. Тогава всички около мен са добре.. Държа особено много на приятелите си и малкото останали роднините.. Често съм саркастично-иронична.. Това се дължи на извратеното ми чувство за хумор.. Въпреки това Умея да изслушвам хората и знам кога да си затворя устата.. Запазвам хладнокръвие и при най-напченетата ситуация. И ако някой очаква някой като мен да не умее да се забавлява, значи не ме познава.. Като цяло съм доста упорита личност.. Умея да защитава правата си и определено обичам да натривам носа на другите именно така.. Трудно се влюбвам..Случвало се е само веднъж.. Обикновено си играя с мъжете, но влюбя ли се обичам истински.. Единственият мъж след Него е Даниел.. Трудно може да се стигне до сърцето ми..

6.История: Родена съм в богато и прилежно семейство.. Трудно се забравя чувството да ти слугуват и угаждат.. Всичко обаче се променя все някога..
Имах прекрасно детство.. Забавлявах се, играех.. Бях същинска малка фурия.. Имах приятели, семейство, хора които да ме обичат досега..
Беше прекалено тъмна и неспокойна вечер.. Бях малка и объркано се взирах измежду непознатите в провалените опити да открия родителите си.. Беше голямата вечер.. Приемът по случай рожденият ден на майка ми.. Харесвах тези събирания, но не и тази вечер.. Нещо ме бе уплашило.. Усещах, че нещо ще се случи.. Нещо, което няма да ми хареса.. Така и стана.. Чух силен и неприятен пукот.. Инстинктивно се обърнах към шумът и тогава го видях.. Усещах миризмата му.. Миризмата на смърт.. Бледият и едър мъж стоеше самоуверено в центъра на балната зала .. Погледа ми съвсем леко се отклони за да погледна встрани .. Тогава ги видях.. Бяха мъртви.. Нямаше ги, сякаш не съществуваха.. Телата на родителите ми лежаха някак противни и безжизнени...
Всичко започна да се променя.. Вече не бях същата.. Не говорех с никого, държах се грубо и неодобрително за фамилията ми.. Това обаче не ме спираше. Те бяха никои.. Хранех се отделно.. Нападах невинни хора и просто ги тормозех за забавление..Вече бих могла да кажа, че съжалявам, но ще излъжа.. Бях бясна, малка и объркана...
На петнадесет получих свой пазител поради смахнатите ми действия.. Той беше всичко.. Щом пристъпех до него коремът ми се свиваше.. Беше трудно да говоря и да правя каквото и да било.. Ако бих могла да се изчервя цялото ми тяло щеше да е пламнало.. И Той изпитваше същото към мен.. Жадуваше за присъствието ми.. Беше рядкост да ни видят разделени, но се забелязваше, че животът отново се завърна в мен..
Нощта бе приятна и тиха.. Звездите се бяха настанили на обичайното си място, но не и ние.. Намирахме се далеч от дома.. На малка зеленикава полянка.. Бяхме сами.. Само аз и Той.. Беше невероятно.. Телата ни се докосваха.. Изгаряха едно под друго.. Бих казала, че беше най-невероятната ми нощ, но отново ще излъжа.. След укротяването на страстите ни хванаха.. Бяха леля ми и чичо ми.. Стояха пред голите ни тела и гледаха безмълвно.. Забраниха ни да се виждаме прогониха го, но остана нещичко.. Носех детето му колкото и странно да звучи..
След няколко месеца държах малкото ангелче в ръцете си за пръв път.. Беше невероятен.. Малко момченце.. Негово копие.. Бяха като две капки вода с изключение на цвета на косата.. Седмица след това се появи и вестта за смъртта му.. Не вярвах и именно затова тръгнах да го търся.. Детето беше с мен.. Не можех да го оставя при онези чудовища заради които загубих единствения човек с който се чувствах специална.. Леденото ми поведение отново се върна. Държах се топло само и единствено с Даниел..
След четири години обикаляне реших, че е време да се откажа.. Завърнах се вкъщи с четири годишният си син.. Не ме посрещнаха особено добре.. Имаше лоши и ледени изражения.. Гледаха ме лошо и се усещаше, че не съм желана.. Отпратиха ме в някаква академия.. Взех Даниел със себе си.. Често му се налагаше да стои сам в стаята за което може би ще се обвинявам цял живот.. Той би трябвало да живее свое собствено детство също като мен.. Опитвам се да му обръщам максимално внимание, но рядко се получава.. След време просто избягах и се преместих в Лондон.. Имах достатъчно пари, за да отгледам синът си и да живеем в приличен дом макар и малък.. Все още смятам, че ще го намеря .. Знаех, че Той ме очаква и не ме е забравил..

7.Снимка: Willa Holland

Александра Суон Willa-Holland-aa003

Брой мнения : 75 Join date : 22.06.2011

Невероятен герой. Особено ми харесва писането в 1л.ед.ч., може свободно да пишеш, но без позволението на главния администратор, няма да мога да те добавя в група или да ти прикача ранг. От мен си одобрена на 100%.

Брой мнения : 37 Join date : 24.06.2011

Мерси

Одобрена!

» Апартамента на семейство Суон и Блек