Парка

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

Реших да изляза. Стените в къщи в сякаш ме задушаваха. Все още си спомнях Остин.
Той вече нямаше да ме нарани,но вече бях повредена. Стигнах до парка задъхано,макар че хич не бях уморена. Седнах на една пейка и извадих цигарите си. Запалих си една и веднага си дръпнах. Бях толкова зависима от тях,макар че заради болестта си трябваше да ги намаля.
Облегнах се назад и кръстосах крака. Загледах се в пространството. Виждах своя собствен свят. Разтърсих глава. Сега не исках да съм там.
- Може ли? - попита момичешки глас. Погледнах фигурата до себе си. Пред мен стоеше едно красиво момиче.
- А.. естествено. - казах с леко закъснения. Усмихнах се лекичко и погледнах момичето.
Не ми приличаше на човек,бе прекалено красива.
- Как се казваш? - попитах любопитно.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

Беше приятен ден.От два дена бях в града и най-сетне реших да изляза и да го разгледам.Докато вървях по улиците забелязах един парк.Беше много красив затова реших да се поразходя малко из него.След доста дълго ходене реших да седна някъде и да си почина.Всички пейки бяха заето освен една.На нея седеше момиче.Беше красиво.Приближих се към нея и я попитах дали е може да се седна.Усмихнах и се.Седнах на пейката,а тя ме попита как се казвам.
-Аз съм Кари.Приятно ми е.-усмихнах се и подадох ръка.Боже толкова мразех акцента си.
Ако можех да се отърва от него.С удоволстие бих го направила.Засмях се леко на ум и я погледнах.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

- И на мен ми е приятно Карли,аз съм Тамара. - отговорих поемайки ръката й в своята.
- Имаш хубав акцент.. - усмихнах й се мило. Изглеждаше много красива. Беше от тези момичета които можеха да ме накарат да се заглеждам с часове в тях.
- От кога си в този град ? - по любопитствах отново. Знаех че не е човек,радвах се. Хората бяха странни,аз също бях човек,но.. по-специален.
- Ако искаш разкажи за себе си.. мен.. честно казано не ме бива в запознанствата. - признах си и се засмях леко.
Бях сигурна че тя щеше да каже нещо по-интересно от това което аз щях да кажа за себе си.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

Усмихнах и се.Пказа се мило момиче.Такива рядко се срещаха.
-Ми преди два дена пристигнах.-градът се оказа доста приятен.Беше спокойно.
Въпросът и да разкажа нещо за себе си ме нокаутира.Нищо интересно нямаше при мен.Винаги са ме наричали скучна.
-Родена съм през 1832.Явно се досещах какво съм.-засмях се и я погледнах.Не исках да си спомням през какво бях минала.
-Имах сестра,но не съм я виждала от почти 200 години.Нищо интересно няма около мен.Ами ти?-попитах любопитно и я погледнах.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

Знаех си че не е човек. Беше прекалено красива за човек.
- Ти си.. вампир. - казах усмихнато.
- Аз.. Родена съм в Калифорния. Израснах в дом за деца без родителска рижа където заниманието на всички бе да ме бият. След това ме осиновиха. Осиновителката беше добра,но осиновителя се напиваше и когато нея я нямаше той е биеше. Една вечер се стигна и до друго.. А когато осиновителката ми умря,нещата зачестяваха. Тогава разбрах че не съм обикновен човек,а от тези които правят своя реалност. Избягах тук коато бях на 15. Прие ме Роуз,моята нова осиновителка. Болна съм от рядка болест.. какво да ти кажа смъртен и без интересен живот. - засмях се. Бях нещо като луд-специален човек.
- Съжалявам да сестра ти,но може би един ден ще се видите. - усмихнах се.
- Какви хобита имаш? - попитах след това.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

-Колкото и странно да звучи.Обичам да се бия.В продължение на години съм усвоявала бойни изкуства.Пък и в такова време живях.Войни,убийства и ужасна демокрация.-засмях се и я погледнах.
-Ти имаш ли някакво хоби?-попитах и я погледнах.
бях спокойно момиче,но и доста бойна.Не обичах насилието,но когато се налагаше го правех.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

- Екстремни спортове.. Бънджи и така нататък. - засмях се и до изпуших цигарата си.
Замислих се какво ли е да си замръзнал във времето.
Искаше ми се и аз да замръзна,тази болест,не можех да я понасям.
- Ти си щастливка.. имаш цяла вечност,а аз не знам дали въобще утре ще се събудя. - погледнах я,а след това се усмихнах леко.
Мразех да се оплаквам за това нямаше за го правя,беше безполезно.
- Бойни изкуства.. звучи ми интересно.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

Усещах че нещо я убива отвътре.Разбрах го още що седнах на пейката до нея.
-Каква е болестта ти.Можеш да споделих.-усмихнах се приятелски и я погледнах.
Беше добро и хубаво момиче за да умре толкова млада.
-Честно да си безсмъртен си има доста лоши страни.Започваш да се чустваш самотен.От толкова много години съм такава.И ако можех да върна времето и да променя нещата бих го направила.Не бих си избрала съдбата да съм това.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

- Това е въпрос за милион долара. - засмях се - Докторите казват че не са виждали нещо подобно. Била рядка болест. - погледнах напред.
- Самотата се превъзмогва,а смъртта.. според мен не е края,но все пак е страшна. Както се казва,не ме е страх от свърта просто не искам да съм там когато се случи. - усмихнах се леко и добавих :
- Има и добра страна,ако умра ще кръстят болестта на мен. - засмях се шеговито.
Поне шегите ми бяха останали.
- А като се замислиш,живота ми е една измислица и без това.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

Засмях се на нейната шега.Беше забавна.
-Как са момчетата тук?-засмях се и я погледнах.Много м се искаше да се запозная с някое момче.Забелязах някаква будка.Бях доста жадна.Станах и отодох до продавача.Взех да студени чая и се върнах.Подадох и единия и казах:
-Аз черпя.-смигнах и се засмях.Беше приятен ден.бях си втълпила че няма да ми хареса тук,но се оказа че не е толкова зле.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

- Благодаря.. - казах усмихнато. Беше доста топъл ден,необичайно за Лондон.
Отпих от чая и погледнах момичето :
- Има много момчета,но има и много използвачи между тях. - засмях се. Аз не бях имала приятел,а й за сега май не исках да имам.
- Ще си намериш все някой.. но си знаеш че трябва да внимаваш. - засмях се леко и отново отпих от чая си.
- Някой път може заедно за излезем по магазините.

Брой мнения : 16 Join date : 24.06.2011

-И питаш.Много ясно.Шопинга лекува всичко.А и по-скоро момчетата трябвада се пазят от мен.-засмях се.Беше ми гадно за нея.както винаги съдбата се беше изгаврила с живота на някой.И това беше Тамара.Оправих леко косата си и се облегнах удобно назад.Отворих шишето и отпих от чая.не беше лош.Не се бях хранила от както бях пристигнала.не се хранех с хора а животинска кръв.не си падах по убийствата.

Брой мнения : 10 Join date : 24.06.2011

Допих чая си и погледнах Кари.
- Аз ще трябва да тръгвам.. Имам час при доктора. А това хич не е добре. - засмях се и се изправих.
- Кой знае какво ще открие този път. - прегърнах я леко и допълних :
- Ще се радвам да се видим отново.. - усмихнах се. Подадох й телефонния си номер в случай че иска да излезем и поех към вкъщи за да се преоблека подобаващо за отегчителни преглед които следваше.

П.П - Сори че таака те режа просто имам доста работа..