Джейсън Блек
Брой мнения : 75
Join date : 22.06.2011
 | | Заглавие: Когато нямам какво да правя - Пиша Чет Юни 23, 2011 11:35 am | |
| Началото започва от там, където свършва края
Беше тиха и приятна лятна нощ. Луната ярко сияеше на безоблачното,
безбрежно небе, а звездите бяха пръснати навсякъде по него. Тихият летен
вятър нежно се пъхаше между клоните на дърветата и флиртуваше с
деликатните, нежни листа, които леко потрепваха и шумоляха. След танца
си в клоните той продължаваше нататък към следващите дървета.
Всичко бе тихо и прелестно, но тук-там, през интервал от време, се
обаждаха щурци. Песните им влагаха още повече мистериозност и облъхваха
картината с тайнственост и мистерия. Всичко си беше нормално или поне
привидно нормално, защото след около час, картината се промени.
Някъде от нищото се появиха сенки на две фигури... Две мистериозни
фигури, които все още кръстосваха улиците в този час на нощта.
Пейката, на която бяха седнали се осветяваше от меката, нежна, мъжделива
светлина, която хвърляше една самотна улична лампа. Под меките й
светлини, ясно се виждаха момче и момиче. Двама влюбени, които искаха да
се усамотят и да се откъснат от света, но без успех.
Тридесет
минути след пристигането им на пейката, иззад тях се чу глухо тропане и
те извърнаха глави в посоката, от където идваше този пронизителен звук.
Към тях вървеше момиче с дълга до кръста черна коса и чаровна усмивка.
Черните й като катран очи святкаха и се открояваха още повече.
-Каза ли й, Мат?!? Или отново те хвана треперушката?!? - попита директно непознатата.
-Аз..ти...Мат?
Какво става тук? Какво трябва да ми кажеш? - погледа на Алекс стана
тревожен и от очите й се отрониха две, блестящи и чисти като елмаз съзи.
- Какво трябва да ми кажеш, Мат?!? - почти извика последното и
съкрушена седна на пейката.
-О, скъпа ми Алекс, не знаеш ли? - реши
да наруши мълчанието София. - Видях Мат, да излиза не с кой да е, а с
най-добрата ти приятелка - така де, мен. - оповести и смеейки се го
целена пред Алекс.
За нея това бе ужасно мъчение - Да види
най-добрата си приятелка и момчето, на което бе дала почти всичко да се
целуват пред нея. Сърцето й не издържаше. Тя стана и изкрещя на висок
глас:
-Това беше краят! Не искам да ви виждам повече. Кълна се, че
ако ви мерна някъде, няма да се измъкнете безнаказано! - след думите си
Алекс побягна без път и без посока, чезнейки в тъмните дебри на нощта,
оставяйки зад гърба си объркания Мат и ужасната си двулична приятелка -
София.
Имаше само един вариант за Алекс - трябваше да продължи
напред, да докаже на "онези", че макар и момиче, тя в силна и
непоклатима. Тръгва по дългите и прашни улици и изчезва... Изчезва
безследно в черната като катран нощ, пропита с тъга, мъка, скръб и
мъгла.
След минути, които й се сториха часове, тя се озова пред
един познат блок. "Джошуа!" - мина бързо мисъл през главата й и тя сви
към входа. Заизкачва се по множеството стълби, само с една-единствена
мисъл. "Трябва да споделя с него..."
Първи, втори, трети,
четвърти, пети..... Шести етаж, най сетне. Алекс почука на вратата и
Джошуа й отвори. Още преди да асимилира какво става, тя го прегърна и
целуна, след което му разказа набързо всичко. Той я въведе във
всекидневната, прегърна я утешително и й обеща да й помогне, да бъде до
нея... Да й даде всичко, което може и точно в този миг се погледнаха.
Това бе любов от пръв поглед и още преди да усетят, устните им се сляха
в продължителна целувка. След като се отделиха един от друг, Джошуа
проговори:
-Още утре събираш нещата от апартамента си и идваш тук, при мен.
-Но аз.... - Алекс бе прекъсната от Джошуа, който бе поставил показалец на устните й.
-Замълчи, думите са излишни. - точно в този миг се чу гръм и заваля пороен дъжд.
Двамата станаха от дивана и отидоха до прозореца, където капките,
сякаш с воден камшик, безмилостно удряха тънката и прозрачна повърхност.
-Началото започва от там, където приключва краят... - изшептя Джошуа.
-Да, така е... - съгласи се Алекс и се сгуши като малко дете в прегръдките му, където бе на сигурно място. | |
|
